вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 10062 цитата от 2457 заглавия.

Когато режисирате, трябва да държите целия филм в главата си, за да може накрая стотиците малки късчета от филма да се съчетаят заедно като едно цяло...
Сега снимам ли, животът ми спира. Например никога не съм могъл да поддържам любовни отношения, докато режисирам филм.

секи от нас е кратка история на човечеството...

Потопът ни разделя, губя го в суматохата. Следващите дни минават като сън – и грохотът, и оттеглянето на водите, и връщането ни в Територията. Нощем огънят пак ни събира. Гледам лицата на хората. Господи, колко къса е човешката памет! Колко потопа е забравила, колко още ще забрави.
из И станах река от Недялко Славов
от djifka, 27.09.20 в 8:15, Рейтинг: 0
Така, седнал на брега, будувах три дни и три нощи. Вдишвах, издишвах, гледах реката, а на четвъртото утро реката спря. Истина казвам, спря! Колкото да си въздъхне и о, чудо! – щом въздъхна, пое обратно към извора си. Тогава хълмчето до мен се раздвижи – от него се надигна един зарит в пясъка скитник. Мъжът бе гол и обрасъл с лиха тревица.
– И ти ли си от тях…? – попита и ми посочи свода на моста – там, сред речните отблясъци, със спрей бе изписано нещо на чужд език.
– Какво? – сепнах се.
Оня не ме погледна – само натъртено, сякаш че ми превежда, засрича написаното:
– …gens… sans… sense*.
Повдигнах рамене, а той изсумтя „Ясно!“, махна с ръка и се зарови в пясъка. И като се сля с околната среда, притихна.
Изправих се и обходих да огледам – имаше още три туфи като неговата. Побутнах ги с крак, но не усетих живот. После се върнах и седнах на мястото си. Бе още топло. Тогава погледнах реката и въздъхнах. Тя също въздъхна, обърна води и пак пое към устието си.
из И станах река от Недялко Славов
от djifka, 27.09.20 в 8:14, Рейтинг: 0
Спал съм така цяла седмица. Трупал съм безсъзнание. И навярно съм се усмихвал в съня. А щом се събудих, вече знаех – и да искам, и да не искам, не можех да умра. Бях победил най-свирепия Враг – Времето!
Организмът ми бе станал перпетуум мобиле.
Бях станал безсмъртен.
из И станах река от Недялко Славов
от djifka, 27.09.20 в 8:14, Рейтинг: 0
Самоизтъкват се; перчат се със заслуги; често имат ръкописи в чекмеджето и не крият стремежа си да се покатерят по книгата и нейния автор като бръшлян по дървесен ствол.
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 22:26, Рейтинг: 0
Моята задача беше да разбера, да ги разбера.
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 22:06, Рейтинг: 0
Независимо от своя фалстарт Нима това е човек измина доста път...
Бях написал тези страници, без да си представям конкретен адресат. Бях насъбрал в себе си тези неща и те ме владееха, така че трябваше да ги изкарам навън - да ги изрека, даже да ги изкрещя от покривите.
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 22:04, Рейтинг: 0
За бъдещето сме слепи досущ като предходните поколения.
***
Сдобиването с паспорт и входна виза е много по-лесно от едно време. защо не заминем, защо не напуснем страната си, защо не побегбем преди?
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 21:58, Рейтинг: 0
Добре е да се въздържаме от многознайството със задна дата и от мисленето в стереотипи. И въобще - от грешката да мерим отдалечени места и епохи с аршина, присъщ ни тук и сега (грешката е толкова по-трудна за избягване, колкото по-голяма е въпросната отдалеченост в пространството и времето).
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 21:53, Рейтинг: 0
Ала както споменах в предисловието, почти няма случай, в който да ги чуят или да им повярват. Неудобните истини са преседливи.
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 21:42, Рейтинг: 0
В същото време обаче бих искал да напомня, че явлението, за което говорим, засяга не само начина, по който възприемаме близкото минало или историческите трагедии: то е доста по-обхватно и е част от нашето затруднение, даже неспособност да вникваме в чуждите преживявания - толкова по-ясно изразена, колкото повече те се различават по време, място или характер от собствения ни опит. Склонни сме да ги свеждаме до тези от "близките околности", все едно гладът в Аушвиц е от порядъка на пропуснатия обяд.
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 21:38, Рейтинг: 0
Целите в цивота са най-добрата защита срещу смъртта - и не само в конлагера.
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 23.09.20 в 21:25, Рейтинг: 0
Както при всички друи източници на поток, зависещи от телесни умения като спорта, секса и зрителните естетически преживявания, култивирането на вкуса води до наслада единствено ако човек упражнява контрол върху активността си. Ако се стреми да стане гурме или познавач на вината, защото му се струва престижно, тоест, ако се опитва да овладее наложено отвън предизвикателство, твърде вероятно е да изпита единствено огорчение. Иначе чувствителното небце предлага много възможности за поток, ако човек подхожда към храненето и готвенето в духа на приключенството и любознанието, изследвайки потенциалите на храната заради самото преживяване, вместо с намерението да изпъкне сьс специални знания и умения. Другата опасност при впускането в кулинарните наслади - и тук отново се открояват сходствата със секса - е възможността за пристрастяване.
Неслучайно чревоугодничеството и похотта са сред седемте смъртни гряха. Отците на Църквата отлично са разбирали, че увлечението по плътските удоволствия лесно би могло да отклони психичната енергия от другите цели. Пуританското недоверие към насладата се опира на основателния страх, че бъде ли им позволено да вкусят от онова, което са rенетично програмирани да желаят, хората ще поискат още и ще започнат да отделят време за задоволяване на копнежа си за сметка на необходимата ежедневна работа. Но потискането не е пътят към добродетелта. Когато хората cе въздържат от страх, животът им неизбежно обеднява. Tе стават ригидни и отбранителни, а Азът им престава да израства. Единствено посредством свободно избрана дисциплина от живеенето може да се извлича наслада и в същото време да се държи в границите на разумното. Ако човек сенаучи да контролира инстинктивните си желания не защото е длъжен, а защото така желае, той може да изпитва наслада, без да се пристрастява. Фанатичният поклонник на храната отегчава себе си и другите колкото и аскетът, отказващ да угажда на небцето си. Между тези две крайности съществуват многобройни възможности за подобряване живота, на качеството на живота.
вродената ни нееднозначност на мелези от дух и глина
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 22.09.20 в 16:00, Рейтинг: 0
способността на човек да остава в роля не е безгранична
из Потъналите и спасените от Примо Леви
от NeDa, 22.09.20 в 15:58, Рейтинг: 0
Диригентското изкуство е особено. Всички музиканти имат инструменти - зигулка, пиано..., на които свирят вкъщи, занимават се, пеят, а диригентът няма. Всичко, което той прави вкъши, е само подготовка за това, което му предстои да прави по време на репетицията с оркестъра.
Например, и досега някои музиканти спорят за Петата симфония на Шостакович - трагично или оптимистично е това произведение. Аз мисля, че е трагично и затова го дирижирам по своему.
5 февруари 1977
Редки събития
***
Открит е човек
седнал на пейка
и отворил без страх книга със стихове.
из Поезия от Влада Урошевич
от NeDa, 14.09.20 в 23:23, Рейтинг: 0
Но от малкия параход,
над кревата, в ъгъла на детската стая,
нощем мирише на ванилия, на канела,
морето се плиска и свързва света в едно.
из Поезия от Влада Урошевич
от NeDa, 14.09.20 в 23:12, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
—Макар че ти иначе си магаре,Живко,сега ще представляваш Слънцето.Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен,а за Луна ще ни послужи ето този малкият,от втория чин.
Този малкият от втория чин бях аз.
—Когато Слънцето е там,където е сега Живко,а Земята там,където е Сретен,и Луната там, където е тоя малкият,тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята,и Луната.Така ли е?
Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната,ето така!Сега,както виждате,тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети.Вследствие на това настъпва лунно затъмнение.Разбрахте ли?
—Аз не разбрах—промърмори Живко,източникът на светлината.
Обстоятелството,че не е разбрал точно този,който трябва да даде светлина на другите,разгневи учителя и той му плесна такъв шамар,че бедният Живко получи,изглежда,съвсем нагледна представа за затъмнението,защото веднага добави,мигайки с очи:
—Сега разбрах!
И разбра не само той.Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:15, Рейтинг: 7
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:21, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.